1. Национално знаме.
Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава /чл.15 на ЗДПНЗ/.
То е изразител на международния етикет на държавата. Етикетът на знамето съдържа следните характеристики: размери, цвят, герб, физическо състояние, време на издигане и снемане, начин на издигане и сваляне. Към етикета на знамето се отнася и отдаването на чест от военните лица и сваляне на шапка от цивилни, когато покрай тях се пренася националното знаме.
Почетното място на националното знаме е уредено в два варианта - или деснофлангово /гледано в гръб/ или в центъра на редицата знамена. При едновременно издигане на националните знамена на няколко държави практика е да се спазва подреждането им по азбучен ред /като се ползва или езика на страната-домакин, или някой международен език/, в т.ч. и на страната-домакин. Знамената трябва да са еднакви по размери и не се допуска поставянето им едно под друго. Допуска се националното знаме на страната-домакин да заеме последно място. При двустранни срещи почетното място е за националното знаме на страната-гост.
Националното знаме се издига на постоянни или временни места.
Постоянни са сградите - седалище на висш държавен орган, в т.ч. на държавния глава; на изпълнително-разпоредителните органи /областни и общински/; на войнски части. Временни места /при задължителен повод или в определени случаи/ могат да бъдат както постоянните сгради, така и други сгради, кораби и други транспортни средства; местата за провеждане на прояви с международен характер; при тържествени или траурни случаи.
Националното знаме на други държави имат право да поставят ръководителите на дипломатически представителства. Ако то се поставя на служебен автомобил, трябва да бъде в намален размер, поставено на десния преден капак или на тавана на подвижна стойка. Ако в автомобила са две лица с право на знаме, на почетното място се поставя знамето на страната на госта.
"Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава" /чл.1 от ЗГ/.
Гербът се разглежда почти като знамето и в етикета му се съдържат правилата на учтивостта, уважението и вниманието.
При използването на герба е задължително точното му възпроизвеждане, предвидено в закона. Графично или едноцветно възпроизвеждане е допустимо при документи, отпечатвани в големи количества.
Гербът може да бъде поставен самостоятелно в сгради или зали, където се намират органите на държавната власт, изпълнително-разпоредителните органи /в т.ч. общини/ и дипломатическите и консулски представителства. В този случай се изисква поставянето на обяснителен текст, посочващ точното им название и отношението помежду и.
Официалните документи на тези органи също носят националния герб.
Индивидуалното право на герб се покрива с индивидуалното право на национално знаме за съответните органи.
3. Национален химн.
Пълният вариант на националният химн е изпълнението му с музика и текст, но се допуска както инструментален, така и вокален вариант.
Изпълнението на химна, както издигането и свалянето на националното знаме, е висш израз на оказване на почести.
При изпълнението на химна следва да се спазват определени правила - присъстващите стоят прави, мъжете свалят шапки или козируват, макар и с граждански шапки /във втория случай ако те имат право на химн/; военните лица в униформа застават "мирно" и козируват.
Националният химн се изпълнява по следните поводи: тържествени случаи с общонационално значение; международни прояви с участието на дадена държава; откриване и закриване на международни прегледи, състезания /включително и при връчване на наградите/ и т.н. Ако на посочените прояви присъства държавния глава, ръководителя на парламента или ръководителя на правителството, този факт определя правото на химн.
4. Церемонии по връчването на почетни звания, отличия
и други символи.
В обществено-икономическия живот на общините често има събития, по чиито повод Общинският съвет или Общината /кметът/ удостояват физически лица или организации и фирми с различни звания, отличия, почетни знаци и др.
Такива могат да бъдат грамоти, плакети /паметни знаци/, ключ на града, знаме с герб на града, предмети с герба на града със сувенирен характер и др.
Съществуват и други почетни символи на Общината. Такива са почетна книга с герб на града върху корицата и листовете, огърлица с герба на общината - символ на местната власт.
Огърлицата се носи от кмета при тържествени церемонии.
5. Официален траур
Неговата същност е да бъде отдадена почит към паметта на починалия, уважение към него и към неговото положение в обществото, както и към неговите близки.
Няколко са формите на оказване на почит към починалия - сваляне на националното знаме на половин пилон, като на него се прикрепя черна траурна лента; портрети в траурна рамка; изказване на съболезнования; откриване на траурна книга и определяне на място и време на разписване; обявяване на адрес и място за получаване на съболезнователни телеграми; съпровождане до гроба и ритуал по погребението /включително военни почести и салюти, ако рангът или заслугите на починалия съответстват; църковна служба в негова памет;
Официалният траур се обявява от Министерски съвет на Република България и се огласява чрез медиите.
6. Военни почести
Те са един от най-висшите изрази на почит и уважение в протоколната практика.
Почестите са военни, тъй като включват преглед на воинската част, която може да бъде еднородна, сформирана от представители на различни родове войски или от специални представителни войскови подразделения.
Такива се оказват на държавен глава, ръководител на правителството, главнокомандващ въоръжените сили и на ръководителя на ведомството на отбраната. Почести се оказват и при откриването на важни стопански обекти и паметници от общонационално значение, в случаите на полагане на венци пред определени национални или чуждестранни паметници.
Важно е да се отбележи, че военни почести се оказват винаги с изпълнението на националния химн.
Салютът е артилерийски поздрав с определен брой топовни изстрели.
Основното право на салют има държавния глава. Салютът се изпълнява заедно с националния химн, като времетраенето трябва да е еднакво.
При придвижване с автомобилен транспорт /с или без ескорт/ почетното място в автомобилите е дясното място на задната седалка /за дясно движение/.
7. Подаръци и сувенири
Размяната на подаръци и сувенири между домакин и гост в миналото се е считала за израз на богатство.
Днес, тази практика е символизирана и е израз на доброжелателност и уважение. Обикновено това са предмети с художествена стойност, традиционни изделия на народните занаяти, цветя и др.
В практиката на общините към набора от предмети, предназначени за подаръци и сувенири може да се включат и други символи на Общината - значки и други идентификационни материали, стига това да е позволено от местния обичай.
В определени случаи след приемането на сувенири те биват излагани за запознаване. Трябва да се отчете, че общинският сувенир се дава или получава от името на Общинат и не е личен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар