Осъществява се чрез речта. Точното изразяване, скоростта на говорене, интонацията са от голяма важност при контактите със събеседника. Пренебрежителните, подигравателни нюанси на гласа, вметнатите изрази, подчертаващи превъзходство, говорят за прекалено самочувствие и недостатъчна култура на поведение. Те създават дистанция. Трябва да се има предвид, че някои хора по-трудно установяват речеви контакти, особено по лични въпроси. При разговор разстоянието между разговарящите не трябва да е много голямо, за да не се говори прекалено високо. Неетично е единият да стои прав, а другият - седнал. Затова в кабинета срещу бюрото трябва да има стол за събеседника.
За говоренето на "ти" няма специални норми. Хора, които общуват продължително време заедно и са на близки възрасти естествено говорят на "ти". С ръководител, обаче, не би трябвало да се допуска. Ако вече са установени такива взаимоотношения, то те не трябва да се показват пред външни хора.
Към вербалното общуване се отнася и говоренето по телефона.
При него има известни общоприети правила, които също спадат към етиката - представяне; да не се говори високо; да се говори кратко, като се изслушва отсрещната страна; ако събеседникът е многословен, да се прекъсне учтиво в удобен момент, като се поеме инициативата за разговора, за да му се обясни пътят за решаване на даден проблем. Телефонът създава известна безличност, тъй като събеседникът не се вижда. Но интонацията може да се почувства и да допринесе за успеха на разговора, дори когато отговорът не е положителен. Приятният отказ се възприема много по-различно, отколкото рязкото отхвърляне. При всички случаи у събеседника трябва да остане усещането за приятен и услужлив, интелигентен и компетентен служител.
Няма коментари:
Публикуване на коментар