5.2. Невербално общуване

     То се осъществява чрез маниерите или външното поведение на тялото. Те също са елемент на етикета. Добрите маниери се разглеждат като форма на скромност, сдържаност, самоконтрол, проява на внимателно и тактично отношение. Те са проява на вътрешно благородство и изящество. От голямо значение е изкуството да бъдеш приятен събеседник и делови партньор, да притежаваш остроумие и духовитост, както и скромност, самообладание, самокотрол, достойнство, непринуденост, любезност, да преодоляваш нервността си, да се съобразяваш с другите, с техните потребности и права. Спокойният и уравновесен израз на лицето, без гримаси, правилната стойка, елегантната походка, вкусът към облеклото влияят на личното самочувствие и на настроението на останалите. Те трябва да бъдат уравновесени и добре контролирани.

•  Мимиките са движенията на лицевите мускули. Те са външен израз на вътрешното състояние и настроение. Те трябва да бъдат уравновесени и добре контролирани;
• Позата е положението на тялото. Обърнатото лице към събеседника, лекият, но не прекаленият, заплашителен наклон напред, показват внимание и любезност към събеседника;
• Жестовете са движения на ръцете, показващи желание за по-голяма убедителност. Прекалените жестикулации показват обаче,   недостатъчни възможности за вербална комуникация и не винаги имат положителен ефект, особено ако са станали навик. Честите ръкомахания показват нервност;
• Ръкуването като част от поздрава е също жест, с който не бива да се прекалява. При някои народи ръкуването е по-често, отколкото при други. При ръкуване, стискането на ръката не трябва да бъде силно и разтърсващо, а свободно с продължителност няколко секунди. Вялото, безлично ръкуване също не прави добро впечатление. Подаването на два пръста, задържането на дланите една в друга, хващането на патньора за лакътя също е неподходящо. Ръка се подава винаги при посрещане и изпращане, при благопожелания и съболезнования, при официални поводи и др. Първи подават ръка по-възрастните, старшите, дамите, но често това става спонтанно. В помешение винаги се подава ръка без ръкавица. Изключение се прави за официалните ръкавици на дамите на приеми. Навън, през зимата, обикновено ръкавиците не се свалят, защото това е трудно в бързината. Но е проява на лош маниер единият събеседник да се ръкува с ръкавица, а другия без. Ръководителят не подава ръка, когато подчинените му влизат в кабинета.